Живот без паника

19224774_1432567116820506_8124570653884903562_n
Защо преживяваме това?
Най-общо казано имаме два центъра на страха.
• Единият е в челният дял на мозъка. Той е възникнал по-късно в хода на еволюцията ни. Там на заплаха от външната среда се изгражда стратегия, как да се справим с нея. Тоест това е високо организиран, интелигентен център, чиято задача е да планира поредица от стъпки с които да елиминираме заплахата. Този център – действа .
• Другият център на страха се намира в еволюционно по-стари структури на мозъка. Той съществува и при животните и е разположен в специфично, бадемовидно тяло. Много тясно е свързан с паметта и е отговорен за реакцията „бий или бягай“- за паниката. И в този случай има действие, но няма стратегия. Действията са продиктувани от силен страх. Тоест този център – чувства.
Бедата идва от факта, че включи ли се бадемовидното тяло и реакцията за бягство, се изключва челният дял и онази разумна част от мозъка, която реално може да ни спаси. Споменах, че този първичен център на страха е много здраво свързан с паметта. Затова всички ситуации, които са застрашаващи или травмиращи се запомнят приоритетно и за дълго. Всеки път когато нещо напомни за преживяното се включва реакцията „бий или бягай“, за да ни предупреди, като алармата на колата. И също като нея може да се включи от удар, но може да се активира и от гръмотевица. Това означава, че панически пристъп може да настъпи дори когато няма реална заплаха. Вземаме сигнала в съображение, а не като драма и веднага изграждаме стратегия за справяне. Целта е да не се изгради навик на всеки стимул да се реагира с пристъп на паника. Този който страда от тях знае много добре, че в началото реагира на негативни събития, но идва момент в който всяко вълнение го изважда от контрол.