Живот без паника

free_5380607
Големият брой страдащи от Паническо разстройство и факта, че пристъпите на паника се лекуват, а много хора, не получават нужната подкрепа и страдат с години.
Това ме подтикна да подготвя лечебна програма. Целта на която е нуждаещите се да получат познание, техники за самопомощ и достъпна форма на психотерапия за да постигнат живот без паника.

Тест за самооценка
Прочетете внимателно посочените по-долу въпроси. Ако отговорите на повече от един въпрос с Да, Вие имате панически атаки.
• Имате ли внезапни пристъпи на интензивен страх, появяващи се без видима причина?
• По време на тези пристъпи проявяват ли се следните симптоми: затруднено дишане, сърцебиене, повишение на кръвното налягане, усещане на изтръпване или скованост в крайниците, замаяност, чувство, че губите контрол над тялото и поведението си?
• Има ли я мисълта, че нещо лошо се случва с Вас: получавате инсулт, инфаркт, припадък?
• Има ли го опасението, че тези присъпи могат да се върнат?
Първият пристъп на паника може да е свързан с конкретна причина:
• Загуба на близък,
• Разрив на емоционално значима връзка,
• Предстояща сериозна промяна в живота и др.
Може да връхлети и, като че ли без видима причина, „ от нищото“.
Задълбоченият анализ на житейската ситуация показва, че тя обикновено настъпва след продължителен период на стрес. Продължителността на този период зависи от устойчивостта на отделната личност. Може да е няколко седмици, но най-често е няколко месеца. През това време е имало симптоми, които показват, че организъмът и психиката са под натиск, но са останали незабелязани.
Тези първи предвестници могат да бъдат:
• стягане или топка в гърлото
• болка в главата
• тежест в сърдечната област
• трепкане на мускулите в различни части, най-често на лицето и клепачите.
• трудно заспиване
Тъй като житейската ситуация пораждаща стреса не е променена или е извън контрола на страдащия, усещанията стават чести и продължителни. Това е начин на тялото и психиката да „кажат“- Имаш проблем! Промени нещо! Това послание най-често се пропуска, а усещанията се интерпретират, като:
• заболяване на щитовидната жлеза
• сърцето или мозъка.
Не се разбира връзката с истинската причина – житейската ситуация. Тръгва се обикновено по изследвания и лекарски консултации, които само добавят несигурност по отношение на здравето. Защото най-често завършват със заключението: – Нищо Ви няма, изследванията са много добри. „ Абе, изследванията са добри, ама аз не съм добре. Сигурно имам някое рядко заболяване или нещо пропускат“. Това засилва безпокойството и пристъпа на паника е неминуем, просто е въпрос на време. В паническите пристъпи има нещо положително. Те така разтърсват, че повече не може да се отлага и се реагира. Започва да се търси причината и изход от ситуацията, защото е нетърпима. Сега вече се вижда светлина и изхода е въпрос на време. Може да се помогне само на този, който осъзнава, че има проблем и търси начин за справяне. Има различни подходи и разбирания за паническите атаки. Не отхвърлям никой от тях. Моят е, че те са като алармата на колата, когато се включи се търси причината и се действа.