Как да се справим с Тревожността

imagesКак да се справим с Тревожността?
Първото нещо, което трябва да направите, е да разберете дали притесненията, които изпитвате са “сигнали”- предупреждение за реални проблеми или за предполагаеми.
 Уверете се, че има реална заплаха.
 Проучете проблема.
 Предприемете реални действия за разрешаватето му.
Кои притеснения са израз на тревожност ?
Най-често това са повтарящи се негативни мисли, които Ви карат да се чувствате застрашени, но в безизходица, без полезен ход, без действие, което да се реши проблема.
Мислите, обичайно започват с Ами ако… Колкото по-дълго ангажират ума, толкова по-често и по-лесно възникват. Изгражда се мисловен навик, да се предполага и мисли за най-лошия вариант. Това мислене предизвиква тревожност с всички емоционални и телесни симптоми.
Как да се справите с патологичната тревожност?
Най-прекия път е да мислите стратегически по отношение на вашите притеснения.
• Формулирайте проблема.
• Съставете план за решаването му. Възможни решения.
• Помислете дали искате да продължите или се оттегляте.
• Действайте.
Особено значение има трета точка. Тя е повратна. Там има две опции – преследвате целта и разрешавате проблема или се оттегляте. Това са двете реални възможности – разрешаване на проблема или приемането му.
Тревожността ви предлага да не взимате решение. Не правите нищо, просто се измъчвате.
Така че, ако искате да се справите с безпокойството и да не му позволите да се превърне в Тревожност – изберете посока.
Пример:
Имаш болка в стомаха от три дни.
1. Анализирай режима и вида храни.
• При наличие на грешки и прием на дразнещи храни – промени!
• Вземи спазмолитик. Изчакай.
• Потърси лекар.
2. Любител си на пикантната храна и не искаш да се откажеш от навиците си.
• Приемаш дискомфорта.

Може да се избере тревожността – не се предприема нищо и всеки ден ума да предъвква мисълта – Пак ме свива този корем. Да нямам рак на стомаха?
Понякога активното разрешаването на проблема изисква няколко стъпки, като застраховки. В случай на нужда.
Например
Имам пациенти, които изпитват страх да пътуват, особено в отдалечени райони.
1. Избира се маршрут и хора с които се чувстват спокойни.
• Разполагат с телефона и ангажираноста ми.
• Подходящи медикаменти при необходимост.
• Могат да отложат пътуването докато се почувстават по уверени.
2. Няма да пътувам. Това не е най-важното за мен.
Могат да изберат тревожността.
– Налага ми се да пътувам. Какво ще правя? Ако ми стане зле? Боже, от сега ми се свива сърцето. Няма да издържа!
Имате право да решите да се оттеглите от действието, но понякога е по-трудно да приемеш, да се смириш. Аз лично подкрепям действието. Защото то носи промяната. Ако не сте склонни на активно разрешаване на проблемите, трябва да се запитате – Боли ли ме достатъчно? Ако отговора е Да. Какво да чакам тогава?