Главоболие

7973_07-shutterstock143846479Главоболието – е един изключитилно чест неврологичен проблем. Той е симптом при много заболявания: както свързани с мозъка, съдовете, обвивките, мускулите на главата, така и при болести и нарушения, обект на вътрешната медицина, инфекциите, психиатрията и др. Затова главоболието изисква сериозно отношение, за да се стигне до причината и да се определи правилното лечение. Аз работя в доболничната помощ и в практиката си най-често се срещам с първичен тип главоболие- мигрена и тензионно главоболие.
Разликата между двете :
- при мигрената главоболието е най-често едностранно. Може да има “любима“ страна, но може и да сменя страните. Боли половината глава. Болката е пулсираща. Усилва се при навеждане, напъване, кашлица. Силните шумове, светлина и миризми дразнят и засилват болката. Тишината, покоят успокояват симптомите. Обичайно се съчетава с гадене или повръщане. Много от пациентити имат усещания, които предупреждават за настъпването на болката. Тези предшестващи симптоми наричаме аура.
- тензионното главоболие има различен характер. Често го описват, като тяжест, натиск, стягане. Може да се локализира в тила, слепоочието, челото. Понякога се включват всички мускули на главата и усещането е за обръч, който я стяга. Друг път болката не е в мускулите, а във връхната част на главата и има характер на натиск или парене.
Според мен не е редно пациентът сам да определя какъв тип главоболие има, а самолечението е направо опасно. Пулсиращото главоболие, приличащо на мигрена, може да е свързано с прием на алкохол, висока температура, вирусна инфекция или ниска кръвна захар и др. Лечебният подход е според причината, а не според симптома. Често получавам запитване-Какво да взема при главоболие? Кой препарат е най-подходящия? Сега разбирате, че тези въпроси са некоректно поставени и нямат един универсален отговор.
Тензионното главоболие може да е предизвикано от работа при неудобна поза на тялото, промени в шийните прешлени, стрес, особено при неотреагирана агресия и още много ситуации.
Когато имам такива пациенти подробно обсъждаме причините. При данни за съдово главоболие правим Доплерова сонография. При мигрената обстойно се коментира храненето. Приема на ферментирали храни предизвикват главоболие. В друг случай неправилният режим и подбор на храни предизвиква ферментативни процеси в червата и води до провокиране на пристъп. Особено важно е да се ограничи приема на концентрирани захари. Понякога само тези корекции са достатъчни. В друг случай при наличие на наднормено тегло и метаболитен синдром препоръчвам редукция на теглото. Защо? Знаем за ролята на естрогените при старта на мигрената. Колкото по-голямо е количеството на мастната тъкан в организма,толкова по-високи са нивата на естрогените и по- чести провокираните от хормоните мигренозни пристъпи.
При тезионното главоболие е важно да се определи причината. Това налага допълнителни изследвания, графия на шийни прешлени, преглед за наличие на кифосколиоза или други проблеми с гръбнака. Мисли се дори за плоско стъпало и неправилно разположение на центъра на тежестта. При необходимост консултация със стоматолог, при съмнение за проблем с темпоро-мандибуларната става. Обсъжда се източника на стрес и възможностите за контрол . Друг важен момент е движението. Спортът е задължителен при обсъждане на лечебният план и чак тогава мисля за медикаментозно лечение.
Кога трябва задължително да потърсим лекар?
Когато главоболието е често или продължително.
Когато има изтощително повръщане, поради опасността от обезводняване и електоролитни нарушения.
Когато е съчетано с други симптоми, загуба на част от зрителното поле, слабост и изтръпване в крайниците или други нарушения.
Когато главоболието е сутрешно и разпъващо и предизвиква внезапно повръщане.
Не трябва да се забравя, че упорито не поддаващо се на лечение главоболие е симптом зад който може да се крие депресия.
Главоболието, може да е знак просто за преумора, но може да предвещава сериозно заболяване. Затова изисква отговорно отношение и от двете страни-лекари и пациенти.